автор: Hemu

Вземи ме , отведи ме в храма,
застели земята с розови листа.
Обсипвай ме с целувки, цяла,
покори и тялото, и моята душа.

Гали ме леко, бавно, страстно
обхождай голотата ми със длан.
Желанието ми е неподвластно
на време и забрани, то е блян.

Блян, който преди хиляди години
дошъл е като първороден грях.
О не, не спирай, моля те, любими:
безкрайно дълго аз за теб копнях .

Целувай нежната ми бяла гръд
със устни докосни я, и я съживи,
от ласките, от твоя допир твърд
трепти и пърха в любовни пориви.

Обладай ме цяла, смело ми дари
това, което до днес пазил си за мен.
Говори, най нежни думи намери
и твоя ще съм до последния си ден.