След 13 години пак е същото –
аз танцувам с друг.
Вдигаш чашата с виното ти,
ала не на пук.
На теб ти е весело истински
в тази нощ.
Липсва в твоите мисли
оня въпрос,
който ме дразнеше толкова
преди 13 лета
и аз с насмешка те гонех
от моя свят.
Ти пак стоеше в ъгъла,
аз танцувах с друг.
А очите ти – въглени –
щяха да ме изгорят.
Рисуваше ме ти и бях хубава
в твойте мечти,
от които аз се отскубнах –
да те боли.
Но върху мен се върна болката
и сега в мен тежи,
че не иска художника в теб
да ми прости.
Дойдох след 13 години
отново тук
да танцувам с теб, мое минало.
Но танцувам с друг.