автор: Celena

На Г.

Една въздишка в шепота съдбовен,
една усмивка, стопляща нощта,
една сълза, един прекрасен спомен,
една любов, единствена в света.

Една е тя, а цялата е наша,
създадена за нашите души,
опива ни тъй чаша подир чаша
и бурно вътре в нас пламти.

А ние двамата, опиянени,
прекланяме глави пред любовта,
пред нейното величие смутени,
подаваме един на друг ръка.

И сливаме се бавно, в нежен ритъм,
понесени с вълшебните крила
на непознат словесен алгоритъм,
отделящ ни от черната земя …

За жалост само сън е този полет -
ти си със друга някъде далече,
а аз сама съм в тази празна стая
и знам, не ще те видя вече …

Защо ли плача, няма нищо тъжно –
красив е пламакът на любовта
и въпреки, че е несподелена
една е тя, единствена в света.