Да приемеш съдбата си тежка
дори в истински труден момент,
да отхвърлиш тъгата с насмешка,
а да имаш душа на поет.
Все да гледаш напред и да вярваш
в светлината на всички мъгли
и с усмивка деня да посрещаш
пак с надежда за хубави дни.
И да знаеш, че пак ще успееш
в този скучен и сив кръговрат
сам след всичкото зло да се смееш,
пренебрегвайки сивия цвят.
Пак да бъдеш приятелят верен,
преизпълнен със светли мечти,
но и целият свят да се срути,
ние двама ще бъдем, нали?!
Пак ще гоним с усмивка безкрая
и ще търсим все слънчеви дни,
а щом дойде наистина края,
нека няма изобщо сълзи!
Нека пак бъдем себе си в мрака,
изграден в наш’те тъмни души,
Егоизмът – най – верен приятел
и пак всичко да замълчи!