автор: Celena

Обсебена от есенна магия,
притварям пламналите си очи
и мъча се тъгата да прикрия,
а тя потича с моите сълзи.

На вадички се стича в мрака
шепа кристали звездна чистота
във тез кристалчета ми е душата
и с тях отива си и тя.

Отива си, отива си със тебе,
защото в тебе няма топлина,
защото ти си капка време
и чаша мъжка суета.

А аз съм там, останала без нищо,
безсилна сълзите си да броя,
обсебена и пак самичка -
за кой ли път сама съм на света.