автор: Celena

Предадена от хорските усмивки,
потънала във океан от кал,
затрупана със купища преструвки,
но с поглед, впит във небосвода бял

вървя напред и знам, че ще успея
да превъзмогна всичките злини,
частица съм от черна епопея,
прекрачвам с гордост дребните сплетни.

И вярвам, вярвам, а в какво – не зная,
не се обръщам никога назад
и жадно търся на посоки Рая,
а Ада – той е стар познат.

И пак вървя, и пак съм наранена,
и пак, и пак върти се днес света,
но вече съм от търсене сломена
и май е крайно време да поспра.