автор: bon_bon

Звъня.
- За кого да предам?
подават слушалката
на приятел стар -
нечула отдавна гласа му:
- Ти ли си?
- Да!
- Трябва да знам,
не мога сама да реша...
Отговор следва:
- Послушай ме,
казвам ти - като на сестра!

И се чуваме рядко,
когато се двоумя -
и веднага
отговор получавам
и е пак
толкова близък гласа.

Щом него има -
вярвам, че не греша.
Звъня на стар приятел -
и грабвам в шепа
от него искра - светлина!