автор: sheherezada

ще ти разкажа за горчивото кафе,
което всяка сутрин ме чака на балкона.
когато се завихрят ветровете, оставам с него.
топло
разсънващо кафе в ръката ми.
и гледам.
гледам залеза как изморено пречупва гръбнака на тъмнината.
и се откривам несъзнателно във сутрешния полъх.
усещам самотата как се влива в мен.като чашата кафе.
отдавна съм забравила как се забравя самотата.
такива приятелки станахме с нея.
и не по принуда или..., може и така да е било.
стоя и гледам.
като паметник, но не обесено изплезила език,
а тиха.
след толкова години на доверие
ми е някак чуждо и тъжно да повярвам,
че си ме лъгал през последните ни години съвместен живот.
сега съм самата самота, попиваща
мрамора на мечтите си и заглаждаща празнотите
които са се разтворили като портали в сърцето ми.
тръгна ли си вече?
и да не си, аз съм далечна.
и вече не ми липсваш.и мога да живея без теб.

да преглътна лъжите ти?!
никога!!!