автор: Bonnka

Днес ще бъда болка, пак ще бъда страх, и ще бъда кървава череша.
Май ще бъда вятър и мъгла, празен спомен в смачкана трева.

Днес ще бъда дъжд и светлина нежен бриз във клонки от маслина
и във тъмна стая устрем плах – кратък порив, в истината тиха.

Нежна мида в златен пясък, перла в изворна вода
Днес ще бъда твоя тласък, твойта утринна дъга.

И ако някога се върна като мисъл, ще можеш пак да ме откриеш.
Със леки стъпки като слънчев звън, във страстен и забравен сън.

Във сложно минало останал
С неясно бъдеще
Със страх
Болезнена е самотата
Която сам си си създал.

Днес ще бъда шепот, днес ще бъда вик
днес ще бъда твоя, вечна тайна, миг.