автор: hristina_d

Има в селото прасенце.
Все е с вирнато носленце,
със опашчица навита.
Не грухти, а само квика:
“Ох, попарата не искам.
Дайте нещо да си гризкам!”
И добрата леля Мара
носи зърно от хамбара.
Квика: “Квик, квик, квик,
квик, квик.
Не вода, аз искам цвик.”
И стопанката, горката,
търси цвик из махалата.
Ето, погледни прасето
как пристъпва си напето,
на животните във двора
важно-важно как говори:
“Квик, квик, квик, квик,
квик, квик, квик,
аз съм Прасчо най-велик!
Мама щом ме е родила
и със ум ме е дарила.
Другите прасенца малки
още дрънкат със дрънкалки.
А пък аз разбирам всичко
и съм тъй академично.
Вие прости сте, неуки.
Тук при вас е пълна скука.
Тесен е за мене двора,
мами ме навън простора.”
Кара-вара, кара-вара,
дебне само леля Мара.
Щом във къщи тя зашета,
то подскочи и… през плета.
Тръгна нашето прасенце
с леко вирнато носленце
да проучва, да разследва,
да разглежда, да беседва,
да се среща с ум велик –
та нали е Прасчо Квик?!
Ала вижда, че съседа
малко настървено гледа.
И приготвил си е ножа.
“Чакай! – вика – Твойта
кожа!”
Ау, как страшно се облещи!
Но прасенцето отсреща
квика: “Квик, квик, квик,
квик, квик!
Чакай, слушай ме за миг!
Ако ме сега заколиш,
грешка не, а грях
ще сториш!”
Ала оня идва с ножа:
“И квичиш? Ах, твойта
кожа!”
Ех, как Прасчо се уплаши.
Към рекичката запраши.
Бързо-бързо я прецапа,
после в локва се нацапа…
Спря се чак във дън гората –
умориха се краката.
Седна под дърво на сянка,
че задряма и зананка.
И присънва му се: “Стига!
Леле, оня го настига
и блести в ръката ножа:
“Чакай, чакай, твойта
кожа!” “
Сепва се прасето мило.
Вижда, вече се стъмнило,
пък и куркат му червата
и далече е водата.
Почна да го хваща страх.
“Ах, защо избягах, ах?
Май добре си беше в двора,
при животните в обора.
Що ли прави леля Мара?
Има ли за мен попара?
Страх, не страх, ще тръгвам
вече,
че домът ми е далече.”
Виж го нашето прасенце –
не е с вирнато носленце,
не е розово, а кално,
жадно, гладно, много жално.
Връща се при леля Мара.
Тя дали ще му се кара?
И какви поуки взе
туй препатило прасе?

Ще ми отговориш ти,
само малко помисли!