автор: sheherezada

да мога
да бързам
да искам
да стигна
да видя
набързо
онази
машина
в която
е
времето
на
остарялата
муза
която
оцапа ми
и новата
блуза
и
не мога
да махна
петното
от
време
и
сякаш
е белег
останал
по мене
да бързам
да искам
да съм
нова
и модна
забравих
че
с времето
не сме си
сходни.
то минава
заминава
забравя ме
не пита
къде съм
била
къде съм се
скитала
а
аз уморена
и тъжна
го моля
да се спре
за секунда
по моята воля
да ми върне
годините
които заминаха
в безделно
скитане
със китара по
пътя,
но то ми
отказа
и тръгна
нататък
не му се
приказвало
и
безследно отпраши
и аз
се прекръстих
и запретнах
ръкави
щом за мене е късно
нека поне
да се
пооправя.
какво, че съм стара
какво от това,
запалвам цигара
с китара в
ръка
и свиря
си песен
и си чакам
смъртта.