автор: gumbert

И пак е пролет, - студена с аромат жасминов.
Небето пак е хладно-синьо, а вятърът пронизва,
Свиваме се рано сутрин, но в душите весело е някак си,
Защото живи сме и тази пролет, банално би било да кажа,
че надежда дава ни, по-скоро туй е дивото очакване в гърдите
гдето сокове събира вечният живот,
И дочувам мелодията крилата на Вивалди – primavera…
Ботичелеви жени с венци заплетени в косите, със ефирни дрехи
правят общата картина още по-сладникава, но вий простете...
Туй от пролетта е,
Днес обаче животът други ритми следва – не тъй поетични,
Коли форсират, девойките не са ефирни primaver-и
Захапали цигари на училище отиват,
И помен за Вивалди няма, - Ивана се провиква от gsm-те, уви...
Но нищо, аз навеждам се над храстите жасминови, и
вдишвам аромата нежен, и мисля си че той не ще изчезне,
този аромат, и други пролети ще има...