***
През целия си живот сях любов
и отглеждах приятелства,
но както в притчата за сеяча
някъде семената бързо даваха плод –
пламенен, но лесно събарян от вятъра.
Страдах много за всеки човек,
който стъпкал сърцето ми си отиваше.
Като Феникс възкръсваше то всеки път
и с нова обич поливаше нивата ми.
Сях между тръните, сях и на камък,
не жалих ръцете си от тежкия труд.
Разбрах – добрата земя е по-малка
от педя. По-малка дори от юмрук.
Добрата земя е сърцето на всеки приятел,
намерил за малко или за много дни хляб
във мойте ръце тогава, когато не смятам
дали ще се върне да каже “благодаря”.
Добрата земя е детето, което говори
с неясни слова за своите ясни мечти.
... За добрата земя в един човек сред тълпа хора
си струва да сееш във всички тях обич, нали?