Може би за нас припява
тази нощ едно щурче.
То надвиква всяка врява
с тъничкото си гласче.
Тръгна си – то спря веднага…
Може би се крие – знак,
че очаква с трепет прага
да прекрачиш нежно пак.
Знае то, че ти си близо –
някъде във този град…
И без тебе не излиза
вън певецът всепризнат.
Тихи стъпки в коридора,
говор, смях – приятен стрес!…
Но потъва асансьорът
в тишината без адрес…
…Стряскам се. И пак те няма.
Може би е самосъд?…
Може би самоизмама
шета в Нищото Отвъд?…
Щурчо щурав, престраши се
и с цигулката излез!
Двама с тебе сме орисани
да си пеем без адрес!…
Ванилин Гавраилов