автор: gargabela

Кой си ти, в гърба ми тихо дишащ?
Стъпките ти са нечути-мокра прах.
Трепва клонче и иглички тънки падат.
Дъх на бор.Умора. Не и страх.
Виждам сянката ти, късаш мойте нощи
и завиваш тръпнещ голите си дни.
Следваш ме, следиш ме -искаш още.
Алчен си, не стига и боли,
като незарасла,стара рана,
като разрез пресен от кинжал,
моето мълчание.Играна
пъти сто игра на страст и жал.
Кой си ти? Дали не си химера?
Моя ден умората гризе.
Чувам призраци да шепнат -Калимера-.
Сиртаки гръцко в облачно небе.
Затварям се в бутилка. Ще ме спусне
внезапен вятър в бурното море-
да бъда зов за помощ.С хладни устни
целува болка в мен замиращо сърце.