автор: gadina_

Поредният въздушен замък, на вятъра отиде.
Животът му - отново кратък. Човек да ми завиди
на упоритостта, с която "строя" от нищо - нещо.
Уж здраво стъпвам на земята, а търся принц. Със свещ.
Дали да я сменя със лупа? Кое е по-удачно?
Житейският ми път се трупа, а още все търся начин.
Проклета жажда за корона и рицарски доспехи.
Не го играя примадона, но царят е без дрехи.
Последната въздушна кула на атом се разгражда.
Върху ми сякаш сто куршума, но тцъкам "Много важно!".