автор: TheViktorian

В простора
тичинковите лъчи
свенливо затрептяха.
И плъзнаха се изумруди
по саламандровия гръб
на зимата.
от дългото очакване
възкръснаха
челата на тревата,
учудено поеха
ласките кристални на росата.
Заседна повей
в паяжинната мъгла,
напарфюмиран
с мириса на подранило лято.
Тих плясък на крила…
и после песен
оглуши съня
на тишината
и политна.