Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 719
ХуЛитери: 4
Всичко: 723

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy
:: Marisiema
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТази, познатата...
раздел: Поезия
автор: BlackCat

Тя отново намери подслон -
тази болка, позната до болка.
Кой й беше последният дом?
В него как е живяла? И колко?
Като гост не потропва отвън,
а събаря стените от воля.
Невъзпитана с писан закон,
тази болка за прошка не моли.
Бе с вериги, с намордник, в затвор,
неподвижна, беззъба, едничка.
Тази болка - един общ позор
за безсилието да се обичаме.
И сега - размразил се поток -
ни залива богата и пищна.
Тази болка не ни дава срок
разрешително да й подпишем.
Тя отново намери подслон
и остава. Позната до болка,
тази болка си има пак дом.
В него как ще живее?
И колко?


Публикувано от hixxtam на 01.06.2004 @ 18:46:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   BlackCat

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 13


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 16:31:22 часа

добави твой текст
"Тази, познатата..." | Вход | 12 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тази, познатата...
от Merian на 01.06.2004 @ 18:49:15
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
"..Тази болка - един общ позор
за безсилието да се обичаме..."

Това най-силно ме удари...
И колко може да живее наистина една болка...


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 01.06.2004 @ 20:25:19
(Профил | Изпрати бележка)
Живее, колкото си иска и винаги повече, отколкото на нас ни се иска... Съвсем самостоятелен живот си води...

]


Re: Тази, познатата...
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 01.06.2004 @ 18:52:33
(Профил | Изпрати бележка)
Болка свисти....С нея как да живеем и ...колко!?
Благодаря ти...Хубав стих...Безброй въпроси и ...болка!


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 01.06.2004 @ 20:30:01
(Профил | Изпрати бележка)
Колко ли време ще ни трябва отново да я превъзпитаме, та да се държи както ни харесва? Да се свре в някое местенце, където не поглеждаме...

]


Re: Тази, познатата...
от Koleto (nik_gog@yahoo.com) на 01.06.2004 @ 19:19:47
(Профил | Изпрати бележка)
Браво! Описала си по невероятен начин болката! Това е едно от най-силните чувства!


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 01.06.2004 @ 20:30:37
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, ама по-добре да не бях...

]


Re: Тази, познатата...
от Koleto (nik_gog@yahoo.com) на 29.06.2004 @ 11:35:06
(Профил | Изпрати бележка)
Защо?

]


Re: Тази, познатата...
от spirit (my_spirit@all.bg) на 01.06.2004 @ 19:22:32
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен стих, направо ме потресе...но все пак, докато душите ни усещат болка, са живи....


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 01.06.2004 @ 20:37:04
(Профил | Изпрати бележка)
"Хайде, нарани ме, нека ме боли" Нали така се пееше в една песен? :)
Сещаш ме и за едно стихче на любимата ми Камелия Кондова:

"...
Ако след теб, след болката, се вдигна.
Ако след тебе пак износя плод.
Това е вече нещо. И ми стига.
Това е вече повод за живот."

Май тук си е казано...

]


Re: Тази, познатата...
от ANG на 01.06.2004 @ 19:37:45
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
Дали
познатата до болка
болка
е позната
болка
това
е
въпроса
на
въпросите
по
въпроса

и си мисля, че тъй като болката съществува САМО
когато човек и отвори вратичката си за нея в себе си
ДАЛИ
да не сложи катинара - ръждясалия
за негативните въпроси
и да отключи завинаги катинира
ръждясалия
САМО
за всичко останало:
ЛЮБОВТА


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 01.06.2004 @ 20:41:42
(Профил | Изпрати бележка)
Като гост не потропва отвън,
а събаря стените от воля.

Веротно си прав, че дори и това трябва да й се позволи, иначе няма да посмее, гадинката... Не се знае знае ли се...
Благодаря за съвсем точния въпрос по въпроса :)

]


Re: Тази, познатата...
от lachistata (lyubitsasavova@abv.bg) на 01.06.2004 @ 19:43:42
(Профил | Изпрати бележка)
Заболя ме, Светла. Защото и аз се питам същото...


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 01.06.2004 @ 20:46:27
(Профил | Изпрати бележка)
Съжалявам... Исках само да споделя, но не и друг да го заболи от това...

]


Re: Тази, познатата...
от lachistata (lyubitsasavova@abv.bg) на 01.06.2004 @ 21:16:19
(Профил | Изпрати бележка)
Не съжалявай... Всеки въпрос, всяко питане е болка. Kакво е, ако не я изтърпим...

]


Re: Тази, познатата...непозната
от bagarov на 01.06.2004 @ 20:51:44
(Профил | Изпрати бележка)
Тази болка до болка позната!
Пак ли ти ще и даваш подслон?
Зная с болка е пълна душата
щом допуснеш да влезе без стон!


Re: Тази, познатата...непозната
от BlackCat на 01.06.2004 @ 21:28:42
(Профил | Изпрати бележка)
Ще открия накрая ваксина
срещу нейната тежка зараза.
Яко дим тя от мен ще замине
и ще знам вече как да се пазя.

Поне се надявам...

]


Re: Тази, познатата...непозната
от bagarov на 01.06.2004 @ 21:31:42
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурен съм че ще откриеш!
или поне силно се надявам!:)))

]


Re: Тази, познатата...
от libra на 01.06.2004 @ 22:12:14
(Профил | Изпрати бележка)
тази болка ще остава болка, докато и се съпротивляваш...просто я приеми и тя ще изчезне постепенно...простичко е и е лично изживяно..


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 01.06.2004 @ 22:48:50
(Профил | Изпрати бележка)
Споделям напълно. И аз така си я оставям - да си отболее... Само понякога й се чудя колко още...

]


Re: Тази, познатата...
от Silver Wolfess на 01.06.2004 @ 22:15:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
А без болката дали сме живи? Нека живее, нека да изяжда от вътре. Болката е знак за съществуване.


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 01.06.2004 @ 22:49:57
(Профил | Изпрати бележка)
Тогава сигурно съм много щастлива... и съществуваща :)

]


Re: Тази, познатата...
от Silver Wolfess на 01.06.2004 @ 22:50:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
:-) :-) :-) :-) За жалост е така... Но знаеш ли? Катализатор е.

]


Re: Тази, познатата...
от Usmiv4ica (usmiv4ica@abv.bg) на 02.06.2004 @ 12:33:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
Хубав стих... и тъжен

Ама аз вече заплаших Хипо, че ще напиша нещо в стил-резил, само и само да ви разсмея.... :-))))


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 03.06.2004 @ 07:42:26
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, Усмивчице, хубаво е да се навърташ насам и да ни усмихваш :) Виж как тази сутрин се усмихнах като те намерих :D

]


Re: Тази, познатата...
от Meiia на 02.06.2004 @ 17:02:37
(Профил | Изпрати бележка)
Натъжи ме..."болка,позната до болка" и "безсилието да се обичаме..."
И аз се питам защо сме склонни д прегърнем болката и страха,вместо просто да сме любов...А,че...щом боли,значи има въглен,жив,впит в душата ни...това е надежда,тъжна,последна,но надежда....


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 03.06.2004 @ 07:46:03
(Профил | Изпрати бележка)
На тази болка не й е разрешено да се надява. Пък и те с надеждата се скараха отдавна. Надеждата нямаше смисъл и болката й се разсърди... Ама що ме направиха тепих за спаринга, да им се чудиш...

]


Re: Тази, познатата...
от Ufff на 26.06.2004 @ 16:08:00
(Профил | Изпрати бележка)
На кукувица болката прилича:
зарязва си децата-и отлита
в гнездата чужди,оплетени от прежда кукувича,
където нови яйчица от болчици да ръси...
Да я пропъдим , но не единствено в съня си!


Re: Тази, познатата...
от BlackCat на 29.06.2004 @ 22:27:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, Уфффи, сега ти виждам коментара, но ми идва съвсем навреме. По-точно едва ли ще мога да го кажа. Благодаря ти сърдечно!

]