автор: babazlata

Розите отдавна цъфнаха, цъфнаха и прецъфтяха. Аз ги молих, говорих им, пеех им, разказвах им за теб и ги милвах, само, за да цъфнат.
Милвах ги с белите си пръсти, а те ме бодяха, неискаха, но ме нараняваха. Кръвта падаше на земята и от там изникваха пред очите ми други рози, напъпили, но и те не цъфтяха. Сега обаче отдавна са прецъфтели, не ме карат да чувствам, дори не ми причиняват болка, само заемат място в градината ми. Кога ли са цъфнали? Уж бях тук, а все ме няма.