За теб - едничка мила мамо,
са моите сълзи в ношта.
Към теб - за прошка и утеха,
е моята молитва в утринта
Боли ме, мамо, изгаря ме вина,
че ти над мене бдеше, и в радост, и в беда,
а аз, във младостта си горда и себелюбива,
за миг не спрях ръката ти да подържа,
да стопля твоята душа, поне да ти благодаря.
Сега е късно... за думи и дела.
Сега и аз съм майка - виждам с твоите очи света.
До гроба тихо коленича, запалвам свещ
и пламъчето и към теб полита,
а с него - моите неказани слова... вина.