автор: viiv

На баща ми...


С осанка – горда, благородна.
С чело – гениално. И пророчески очи.
С усмивка – ласкава, беззлобна.
Смолисто черни – къдрави коси.

Широки плещи. Мека гръд.
С коремче – тяло. Сочни длани.
Атлет в походката, в нозете – твърд.
С тен – мургав, астраганен.

И с говор – кадифе. Възостър слух.
Светкавично-контактна мисъл.
Характер – кротък. Но челичен дух.
По-често весел – рядко кисел.

Любвеобилен до неправдоподобност.
Приятел пръв с деца и старци.
Избягваше баналните подробности.
Но безпощадно строг към недостатъци.

Той мразеше играчите на дребно.
Простаците и лицемерите презираше.
Първоучителю, така си ми потребен…
Единствен ти от всички ме разбираше…


/Из стихосб. "Грешна молитва", 2007, на Валери Иванов/