автор: pc_indi

Той е красив и Неземно богат.
Той е Кралят на булеварда.
И живее в своя палат
до една желязна ограда.
До един мебелен магазин
в пълен с листа кашон.
Под акациев балдахин
един стар фотьойл му е трон.
Има горда осанка
и знаещи всичко очи,
на врата му пожизнено свободата
върху кожена лента блести.
В магазина всеки ден идват хора на оглед
със забити в портфейлите носове
и ако срещне с тях поглед
и види отвързаните им страхове,
тогава, внимателно се оттегля,
за да могат на спокойствие да решат
с каква хубава, но евтина мебел
клетките си да украсят.
Защото не стигат кашон и звезди
(- сложна и крехка им е природата)
а трябват хиляди дреболии,
за да са живи и весели хората.
Трябва им клетка " Точно Такава" ,
в която с радост да се прибират,
та един с друг многодумно да си приказват,
без изобщо да се разбират.
За това явно бързат и тичат,
и нямат време с крал да играят
- по човешки да грешат и да се обичат,
и по кучешки да се лаят и хапят.
И два пъти дневно навън да разхождат
Свободата и свойта Човечност
на каишки опъващи се тревожно
пред уличната му принадлежност,
когато край тях мине
придружен от своя ескорт
- една нежна, бяла графиня,
полусляп граф и понакуцващ виконт.

А булевардът сутрин е тих,
обгърнат в предизгревно син кристал,
разлят под погледа мълчалив
на Витоша- усмихната в бяло.
В заскрежените сънни треви,
под звънкия глас на трамвая,
целият " кралски двор" спи
- свит на малки, топли краваи.
Само Кралят на булеварда не спи
( да си крал е толкова отговорно! )
и оглежда загрижено, и брои
налице ли са всички придворни.
И понякога среща една госпожа
- преминаваща отсечката между две клетки,
която усмихнато пита:
" Ваше Височество, ще приемете ли това?"
- някое лакомство, увито в салфетка.
И й дава съвсем, съвсем малко
да поразроши ушите му
- когато са нежни, хората са трогателни.
А това явно радва душите им.
После, всеки стъпва по- леко.
Той- по своите кралски дела,
тя- щастлива съвсем по човешки,
че един крал й е целунал ръка.