автор: alexey

Девет луни изтекоха
в твоята бездна;
ослепено, притихна небето.
Коси отрязоха
кометите
и - като хвърлени монети -
потънаха бледи.
* * *
Патина
ще покрие лицето ти,
обковано в съзвездие;
Кладенец,
изплакал млечни пътища,
ще съхрани
многоликата Вечност.
* * *
В ръцете,
където бе ти -
Вселената свива се в себе си.
В стъкло събира светлината
и премълчава...
че всяка смърт
е и живот.