автор: Izabella

Гадателката
на забравени мечти
живееше със своята синя котка,

във къщата
със белите брези,
в квартала
на сметановите облаци.

Гадателката
на угаснали звезди,
садеше маргарити в локвите.
По тях полепваха
крилата на пчели
и въздухът
ухаеше на полет.

Гадателката
на притихнали души,
вареше мляко с мед
във утрото затоплено,
а времето
с притворени очи,
отпиваше
на сладки глътки
спомени.