автор: ime_NORA

Даваш му живот....
изстрадано със сили нечовешки.
Даваш му любов а тя е
толкова безмерна.
Сам понякога незнаещ,
учиш го...на доброта,любов,
човечност.
Безкрайно много мъки и тревоги
край болнично легло.
............
Един развод...
И То те гледа отвисоко
и надменно.
И толкоз чуждо и далече.
Презрение четеш в очите
и гласа Му.
Убива те.Умираш хилядо-
кратно.
Какво ли друго ти остава?
............
Само тиха,смазваща
любов безмерна.