автор: Vedrin

Привикнах да те гледам през очите -
дълбоко, до самото ти сърце.
Улавях всички изгреви на дните
и залезите галех със ръце.

Усещах те и жарка, и дъждовна.
Докосвах атмосфери от мечти.
Приемах те невинна и виновна.
Съзирах те с черти, и без черти.

Обичах те прозрачна и мъглива.
Затоплях те сред сняг и ветрове.
Сънувах те нещастна и щастлива.
Със радости и тъжни страхове.

Жадувах те разлистена и бяла.
Обричах те на моя мъжки блян.
Закрилях те, от есен пожълтяла.
Отпивах те - разумен и пиян.

Ти стана моя шарена палитра.
В нюансите напълно те открих.
Привикнах да те гледам през очите
и мислите си да превръщам в стих.

Политам с тебе в изгрева на дните,
а в залеза заспивам приютен.
Наситен от любов. И ненаситен
събуждам се във теб. И ти във мен.

(От цикъла "Стихотворения за влюбените")