автор: biser4e

че по кръвта ми бавно се разлива
като стихиен огън онзи порив
за ласка, за докосване, за близост.

С една почти неволна нежност
заплиташ пръсти във косите ми,
отмахваш паднал кичур от лицето ми,
а погледа ти шепне, че ме искаш.
В очите ти, в очите ти е всичко,
което не успяхме да си кажем.
И то сега опива като вино-
с тръпчивата си, няма сладост
по устните ни се разливат
мечтания, оставени негласно
целувайки,в нощта да разсъбличат
и лудостта, и святото от радост...
Свещта угасна, може би от свян,
или от нещо по-неустоимо...
И ако тази красота бе грях,
виновни са, виновни са очите ти...