автор: haramia

нощите му лепнат от еднаквост, безразличие
избива на петна по иначе добре поддържаната кожа
поредните звезди се давят в питието му,
мъчителен е хоризонтът задимен от погледи
изстудените въпроси стягат неприлично възела
на самочувствието, с дължина до пъпа
и нито сантиметър по-надолу
бизнес, бейби, промърморва, втренчен в големите й
не танцувам, знаеш, забавлявай се, седнал съм съвсем удобно
върху миналото си, набъбнало от влажни лигави компромиси
тежи ми настроението ти, бейби, не съм самотният бегач
и недостатъчно са дълги дългите ни разстояния
подкрепя отлежалата си съвест с твърди намерения
усмихва се накриво, почти североизточно, докато
някъде, съвсем наблизо
пулсира топлината на beretta със сигурност
единствената, вярна му
до гроб