автор: Lorena

В окото на времето загледана
тиха пътувам,
къде е брегът?

Свиря на лира
и се моля да господ
да чуе тихите звуци
и да спре моя път.
Варварка бях,
губех молитвите си в залеза
и изгрявах с деня
сега съм птица,
която докосва с крила отсрещния бряг.
Нямам философия,
извивам тялото си като змия
и всеки свой грях подарявам на вселената.
Скитница бях,
издрах нозете си в камъни,
лицето ми почерня от слънце и вятър,
сега съм само аз.