автор: Sandra_54

Ти не вярваше,че мога да те мразя!
Аз не исках да повярвам,че те няма!
Всичко свърши.
Всичко си отиде.
Аз не мога да живея в самота!
И не искам да съм с тебе занапреде.
И не мога да простя аз твойте грешки.
Вече няма тръпка,нито огън.
Той угаснал е във моето сърце!

"Сбогом" казвам ти и си отивам в тъмнината.
Слънце търся,но нощта е моята любов!
И пак тя е моята отплата.
Скрива моите отчаяни сълзи.....
Скрива всичко,скрива теб,
аз те забравям,
но пак ти ме караш да не спя.....
И в нощта отново тръгвам
да те търся.
Аз жадувам да докосна
твоите сълзи.

И си мисля,че без тебе ще съм
по-щастлива.
И ще мога да открия обич с друг.
Но нима любов да прося ще успея?
И дали ще я намеря в този свят.....?
А дъждът навън вали пак неуморно.
И се слива със сълзите ми в нощта.
И протягам пак ръцете си,
но теб те няма.
Пак те няма!
Както винаги отново съм сама.....
И пак пиша и съсипвам се,
и страдам!
И пак плача неуморно до зори.
И в изгрева намирам пак отплата,
за моите нестихващи сълзи!

Нали ми казваше,че винаги ще ме обичаш?
Нали ме молеше отново и отново да простя?
Нали искаше да ти повярвам,
да ме имаш?
Защо съсипа грозно любовта?
Нима не те видях?
Нима бях сляпа?
Нима лъжата твоя не разбрах?
Нима се влюбих пак наивно,
пак по детски?
Измамнико!!!
Нима не те видях!?!.....