автор: sheherezada

помниш ли онази стара сцена
в която двамата влюбено се заигравахме
пред очите на вселенските господари
и ни упрекваха после до
безкрай, как сме ги докарвали
до нервни кризи с нашето обичане.
но тогава не ни пукаше.
нито за цветята които красяха поляните.
нито за дърветата които пречистваха въздуха.
напивахме се неконтролируемост и ни караха
по къщите ни, а ние с пълен глас крещяхме
колко се обичаме.
помниш ли?
винаги се докосвахме сякаш е за последно
и всеки път беше като първи.вълнуващ.
но тези дни отминаха.
остана само сянката на младините,
която бавно изчезва.
вече сме прекалено стари да бягаме
по улицата и да викаме
на всички, ей така, защото ни е хрумнало
да сме истерични.
сега сме просто двама възрастни,
които живеят живота си
и дори не се търсим за по едно кафе.
бяхме толкова добри приятели.
помниш ли?
ти - висок, строен, със сламено руса коса
и кристално сини очи.
аз - нежна, наивна чаровница
със големи маслинено черни очи.
тогава те желаех, адски те желаех,
но не ти го признах.
защо ли?- от страх.
сега имам само един въпрос след който
ще потъна във тишина.
-искаш ли да се любим?

-да!