автор: centsche

Прибирам се вкъщи след дългия ден.
Вечерям пак хляб и тревога.
Задържам насила сълзите у мен
и шепна си: няма не мога.

Смут всява среднощният призрачен хлад.
О, имайме милост - за Бога!
Фенол и каква ли не гадост и смрад...
В Бургас съм и... няма не мога.

Работим пришпорени от сутринта
до краен предел в изнемога,
но... "песен трудът е"... Ехти песента
със припева: няма не мога.

Забързани следваме ден подир нощ...
В гората разлиства се глогът.
И има свят чист, подреден и не лош.
За него аз трябва да мога.