автор: pasata

Можем ли да обвиняваме слънцето,
че ни дарява светлина и живот…
Можем ли да обвиняваме топлия дъжд,
че измива от нас страховете и тревогите…
Можем ли да обвиняваме едно сърце,
че обича!
Можем ли да се обвиняваме,
че не искаме да нараняваме близките си…
Виновен съм - признавам!
Но не за обичта,
а за страданията, които неволно причинявам
на тези, които обичам,
в желанието да бъда себе си.

Любовта не е само страстта на телата,
любовта не е само безценната вярност
на приятелството,
тя е в срещата на две души,
които сред всички други
се докосват и се разпознават.

Обичам и съм виновен -
признавам!
Съдете ме!
Но ако обичта е моята вина,
то нека бъде тя и моята присъда!