автор: PaperTears

(12.02.07.)
Искам да те започна по хиляди начини,
както се опитвам да започна отначало.

Не ме прекъсвай, моля те,
преди да е дошло прекъсването за реклама.
Нямаме време.

Не ме довършвай, защото не искам
да бъда със затворен край.

Искаш ли да помечтаем малко?
А, не, забравих, че продадохме надеждите
за прекалено малко време.

Пропиляхме пясъците по плажа
и блясъците на слънцето между косите.
Брегът не се вижда.

Самолетчета от хартия ни отнесоха там някъде.
Кутията остана празна, а сълзите не потичат.
Има дим, нали? Или отново халюцинирам нас двамата.

Извинявай, но искам да те обичам. Повече от жълтите стотинки,
за които се продадох. Повече от снимката ни, която преобръщам.

Търся нещо, което да ми напомни за теб,
което да запомни моите ръце.
Какво стана с рисунките ми?

Само откъслечни кадри, цели 2000.
Само разширени зеници с безброй игли в тях.
Само заблудата, че това ще оправи ръката ми.
Само хапчетата.

Горя. И отвътре, и отвън.
Нямам сили, но сега усещам локвичките
около очите си. Сенки всякакви.

Знам, че няма да дойдеш да ме видиш,
защото изветряхме, защото ни отнесе бризът
на онзи кей.
Знам, че лятото няма да се върне,
а пролетта няма да дойде.
Зимата ще е вечна. Там сме ние. Пропилетите ни
погледи, милувки, думи, думи, думи...
Ето ги нотите, ето ги страници, на които
изписах своя реквием. Реквиемът за последната
ми мечта.

I love you too, ma.