автор: PaperTears

Солена съм
заради морето в мен,
заради капчиците вълни по лицето,
стичащи се нагоре.

Парадокс съм,
защото на амбицията отвръщам
с кисел провал,
а на желанията -
с един ръбат корал
(от дълбините на морето в мен).

Анти-логика съм,
заприличвам на омразното
си подобие сиво,
и имам вкус на мълчанието горчиво.

Отшелник съм,
но не знам как е думата на моя език.
Не мога да я напиша,
мога само да те гледам с нея.

Грешки съм.
Казват, че са човешки,
но аз не се чувствам една от вас.
Никога една от вас.

Унижение съм.
Съчувствате ли ми или съм ви жалка?
В очите ви съм сигурно в пъти по-малка.
Знам, че съм ви смешна,
но морето в мен напира, извинете.

Обещание съм.
Но спазването ми е още в процес.
И не искам да ви разочаровам,
както направих с моя прогрес.

Това съм аз.
Изпочупен прозорец с мръсен перваз.