автор: BODIGARD

Тиха нощ ме повлича
към спомени и очи
надежда мечтите облича
а лицето ти в мене мълчи.

Някъде там, някой те гали
и сигурно мил е гласът ти
някой в усмивка те пали
и е прозрачен плачът ти.

Лунно обречен
ето стоя и лудувам
пред теб разсъблечен
вяра една си купувам.

Че утре в ново небе
самотата ще преборя
и с влюбени мъжки криле
изгрева за теб ще изговоря.