автор: snejkata

Не забравяй никога от къде тръгва копнежа за щастието
и как той свършва с горчивата сълза.........надолу.........към сърцето!

1.Светкавица проблясна в небето
изсипа се градушка и заудря по стьклата
заслушах се...........градът отдавна спеше
и нежна песен Господ му редеше.
2.Красиви звуци-барабанен шум
и побеля асфалта-феерия небесна
а прелитаха среднощните таксита.
3.Със пукването на зората
тези малки перлички небесни ще изчезнат,
ще се стопят,ще ги изпият жадно крехките тревици по чудо оцелели
и ще засвири между тях щурче със своята цигулка
градът до снощи опустял ще се пробуди.
4.Ще затрепери скрит копнежът във гърдите,
ще приглуши сподавен вопъл,
в очите ми сълза издайнически ще засвети
и ще капне
и никой никога не ще узнае как
водна капчица през март от студ замръзва
и пречупва крехката тревица и омайничето диво!
5.Тревата ще изправи пак снага
и ще зачака топъл слънчев лъч да я погали,
а диво във моята душа тъгата ще почука,
сълзата бавно ще се стича по лицето,
за нея няма студ и тя не ще замръзне
тя гост в моите очи ще бъде много дълго-
там мъка се е свила-в моята сълза,във окото