автор: nega03

Плача за пропуснатите мигове,
когато не бях приятелка със майка си.
Когато вместо да споделям трепети,
аз трупах бели кичури в косите й.

Вместо да прошепна "Обичам те!",
аз причинявах болка на инат.
И вместо да даря със топлина сърцето й,
наранявах нежната душа.

Плача, че не мога времето да върна
и да кажа "Майчице, прости!"
Така жадувам сега да те прегърна,
защото ти единствена си ми.

Мойте грешки днес детето ми повтаря.
И не мога да й кажа : "Миличка, поспри!
Ще съжаляваш, скъпа моя!
Но ще бъде къно някога. Уви!"

Така е писано на майките,
да плачат разбитите сърца.
Да плащат за грешките и болките
на непорасналите си деца.

Някой ден и те родители ще станат.
Ще бдят над рожбите си всеки миг.
А те душите им ще нараняват,
дошли на този свят със вик.

Но майки сме и за това сме силни,
пъртините проправяме на нашите чада.
А те стени с глави разбиват,
преоткривайки по своему света.