автор: paramour

Вървя по улици прашни,
изгубен под дъжд от сълзи,
спомням си страшни,
спомени или даже мечти.

И търся стръкче красиво,
красиво почти като теб,
но виждам само тъжно и сиво,
сякаш затворен в поглед от лед.

Помниш ли бършех сълзите,
от твойто сладко и нежно лице,
помниш ли - докосвах звездите,
само погален от твоите ръце.

Толкова трудно ми беше,
да повярвам , че няма те вече,
помня как с мене летеше
и как всички чувства отрече.

И в търсене на минали дни
загубих и себе си и своите мечти,
не виждах местата - красиви били,
стояха ръцете - студени сами.