автор: Hemu

Огънят съвсем догаря
боли, нощта е хладна,
една душа се затваря
тъга сърце ми грабна.

Дохождал си по тъмно
аленее цвете на прага,
вълнува, ала е измамно.
Ах как боли… пристяга.

Много, много време мина,
избледня съвсем лика ти.
Насила тръгна, но замина.
Едва ли идвам във съня ти.

Ще махна пъстрите поли
един цвят мога аз да нося.
Горда съм, дори да ме боли:
обичта ти не ще да прося…

Вчера си отрязах и косите -
огнените, да не радват друг,
радост нямам вече в очите -
яребица тъжна, без съпруг.

Вече няма нищо помежду ни:
един свят зъл двама раздели,
че ти повярва на лоши думи,
един обет аз давам, ще боли…

(а)