автор: Opium

Германците обичат свински джолан. Викат му айсбайн. Ядат го с кисело зеле и върви с много бира. Само че при тях е зауеркраут и хефевайцен. Блудкава прясна бира, в която се плацикат квасни гъбички. Джоланът е мазен и нежно розов като бебешко дупе, прилича на желе и ти се тресе в устата.
В България обаче е друго. Съблазнителна хрупкава коричка, месото само пада от кокала и ти се топи на небцето – дето казваше баба ми. И върви с много Столично тъмно. Зеле пак не обичам. Свързвам го с големия зелен бидон на терасата, в който трябва да си напъхаш ръцете до лакътя и те стават целите вкиснати и полепват с лигава слуз, докато с побелели от студ пръсти гониш да докопаш последната от тазгодишните зелки.

Един ден съквартирантката ми рови в раницата за някоя забравена цигара и размахва кокал. Т’ва какво е? – пита втрещено, но подчертано небрежно, даже с малка ехидна усмивчица. Свинска подбедрица – казвам и галя оглозганите ръбчета на тибията. Какво да се прави – имам си професионална деформация. Знам как се казват вдлъбнатинките и кантовете - кондил, туберозитас. Ето тук се захваща мускула. Виждаш ли тази мъничка дупчица, оттук влиза кръвоносен съд и захранва вътрешността на костта. Тя не е впечатлена обаче. И за какво го разнасяш? Опитвам се да се измъкна с любовта си към анатомията. Когато ям риба, винаги се опитвам да изчопля черепната кутия, без да я повредя. После внимателно я отварям, за да стигна до малкото мозъче с мъничкото гръбначно мозъче. Мога да се занимавам с това около час. Пилешките сърчица също са много интересно нещо. Съвсем като човешки, само че умалени. Ляво и дясно предсърдие, камерите, клапите, аортата и белодробната вена. Разрязвам ги внимателно по средата едно по едно, преди да ги изям. Но тя е журналистка и не се впечатлява. И гледа изпитателно. За какво го мъкнеш, все пак, да не би оня да го е глозгал. Оня е той, нали разбирате, но не му се носи добра слава. Заради него не съм ставала от кревата две седмици.
Свивам рамене.
И си прибирам кокала. От български айсбайн.