автор: bROkO

подгонени от сутрешно студено,
вървим прегърбени по пътя.
край нас дърветата стърчат, зелени
и птичките мълчат закътани.

мъглата почва леко да се вдига,
по-бодри стават стъпките ни, бавно
и скоро слънцето ще ни намигне,
търчейки из росата в равното.

денят очаква своето пробуждане,
косите чакат да изпънем остриетата.
пред нас люлеят се вълните ръжени,
сънуват, може би, че са морето.

до пладне някой ще подхване песен
и тя ще се разлее по редицата.
така е мъничко по-лесно:
косим. и си мечтаем да сме като птиците.