In memoriam
Брезата плаче.
От спомени морето ще прелее.
Ще скочат рибите в фунията от здрач.
Ще онемеят.
Дори пръстта ще онемее
във стъпките от черна глина.
На майката, която се оглежда,
в смъртта на своя син.
Брезата плаче.
За себе си. И нея.