автор: tinytitch

Още преди да легне, усети как нещо я притиска надолу и я кара да отпусне тяло.Поседна на стола, на дивана и едва се добра до леглото. Грип. Нямаше
съмнение, че е грип. Затова дадоха ваканцията. Тъкмо си мислеше, че тези дни най - после ще се види с приятели, ще излезе на кафе, ще се забавлява в дискотека. Надяваше се на интересни срещи...Може би ще го познае...Всъщност - добре е да не мисли. Вярваше, че урочасва мечтите си.

Сънят я повали, щом докосна леглото и я похлупи в не най - удобната поза. Простряна под диагонал,с ръка под тялото, тя усещаше как то се разчленява на съставните си части. Първо изчезнаха краката, после торса и другата ръка. Останала беше само ръката, на която падаше тежестта на тялото. Но не за дълго...Песъчинка по песъчинка започна да се рони и тя. Ставаше все по - тънка и все по - малка, доката съвсем изчезна! Образува се безформена купчинка пясък.
"Няма ме!" От мен не остана никой!" - с ужас установи отнесеният мозък.
Изведнъж пясъчникът се раздвижи в мъжки крака и тяло и се изправи в цял ръст. Мъжът пристъпи към нея и каза:
"Гошо Стоянов".
Да, каза името си , а тя ясно го чу с ушите си, които за нейно успокоение бяха на мястото си.
Той протегна ръце към нея, широко усмихнат, и със зелен поглед прониза очите й.
"Ето къде си бил!"-главата й се оказа непокътната. "Но как да ти подам ръце, като нямам?! Изгубих ги, преди да дойдеш!"
Разрида се с ням глас и сухи сълзи. Защо стана така?...Защо винаги става така?...Тя чу силен изстрадан вик. Сепна се рязко и изплува от съня си.

Изплашена и невярваща, не знаеща къде е , отвори очи и се опомни. Сърцето й биеше толкова силно, сякаш удряше тъпанчетата в ушите й. Чу познатата телефонна мелодия. Олюлявайки се, стана на краката си - бяха нейните, и, придържайки се о стените, стигна телефона.
- Ало?
- Здравейте!-каза непознат мъжки глас.
- Кой е?
- Гошо Стоянов. Търсили сте ме.