автор: Dimi

Две любови парят във гърдите ми,
но пламъкът им сякаш се е слял в един,
обратно на това, което зная за обичането,
едната е човекът, който пръв ме защити,
а другата - земята под нозете ми с най-звездното небе.
Ако целувката ми стигне само първата
и тя изглежда с три идеи по-напред,
защото три пъти ще се родим отново,
макар и с други имена в децата си,
не е ли тя пак същата любов, която не ми дава да си тръгна?
Ако прегърна втората, ще е завинаги,
тя цяла ще ми се даде и ще ме има цяла,
но още ми е интересно с първата,
защото цветовете й са живи и зная, че ме води все към пролет,
а втората не зная къде води.
Но ето я и нея в тези хора, с които сто години се познаваме,
пазарчетата, малките й улички, не искат нищо, а пък все ти връщат,
на двете бих извикала ‘Обичам ви” и двете са една любов безкрайна,
от първата са пеперудените ми криле,
с които към пламъка на втората ще литна, онази, във която ще остана.