автор: kristi

Изсипа се лято в звездна нощ.
Нацелува звезди и птици.
Под сърпа онемялата нощ,
заплете насън в косите си
очите му кехлибарени -
разцъфтяло безсмъртниче,
разстели жарта и с тайнството
зарисува щурци по грънците.
Оживяха щурците, запяха,
засвириха край плетищата.
Иманяри на лов за златото и
заситниха в капана - душата -
копривена, тънкоизворна,
от сто лета боголюбена.
Ех, ожари ги тя с копривата-
ласката и лятносърмена...