Аз по прашния път все пътувам,
със копнеж към делена любов
и си храня душата с миражи,
и за щастие пращам все зов.
Но се връщам в тъга и несрета,
в лабиринти от скърб скитам пак,
без да мисля за никакъв изход,
по пътеки без брод, и във мрак...
И сънувам ръцете ти нощем,
как ме чакат на някой завой,
тъй протегнати, меки, разкошни,
как разстилат в плътта ми покой.
Да се слеят в кадрил наште длани,
и погалени в пролетен бриз,
да изсъхнат сълзите от рани
и да бликне живот в извор чист...
Публикувано от railleuse на 11.03.2007 @ 08:07:33