автор: mirabo

Не питай за Болката,
колкото - толкова!
Щом живи сме все ще боли!
Тя е откъсване,
свещено Възкръсване,
рожденната болка
на всички мечти.
Краят начало е
/макар и печално/
на пътища нови
и нови сълзи.
Със тебе човеци сме -
то значи и грешници,
времето знам ще прости.
А който ни съди,
нека е първи
и камък да хвърли
по наще души!