автор: Victoria

Крия във дланите обич изконна,
слънце незалязващо в гръдта си,
прошка ви нося за грешка неволна,
нощи лекувам с нежността си.
Идвам, когато най съм ви потребна,
давам от себе си все безвъзмездно,
на участта си докрай съм аз верна,
зная обезверяването също е вредно.
Грозно прежурял е огън очите ми,
дните сковавала зимата ледена,
вятър жесток е обсебвал небето ми,
тъжно е стенела гордост приведена.
Танц нестинарски с вода съм покръствала,
дяволска кръв ми е текла във жилите,
мъртва била съм и пак съм възкръсвала,
знайте, жена съм – това ми е силата !