автор: TheViktorian

Как да обяздя душата си,
за да не тегли към твоята?
Да я пришпоря така, че
да те прескочи, препускайки.
Бих я запратил с усмивка
в нямото Тъмно - дълбокото,
дето ще може да стихне
от вибрирането ти - дивото.
Уви, всичко ни свързва.
Лък сякаш докосва ни
и един тон извлича
от две различни струни.
На какъв инструмент сме опънати?
Кой ни държи във ръката си?
Припева ли е кръвта ни?
О, Мелодио, сладка си!